Google показа новата Android 5.0
Всяка технология или продукт следва да мине през фазата на бежовото или черното. Така сработват нещата, а и ние самите сработваме по този начин – просто нямаме доверие на цветни продукти, докато не разберем нещо повече за тях. Когато на пазара се появиха първите персонални компютри, те всичките бяха бежови. Едва след време някой се осмели да направи черен компютър и всички сметнаха това за
дръзко, иновативно и специално.
По онова време фотоапаратите бяха или черни, или метални, телевизорите – само черни, а офис оборудването като факс машини, принтери и скенери – бежово.
И така, какво се промени оттогава? Да започнем с това, че трябваше да се доверим на продукта и да повярваме в доброто му качество. Оказа се, че го правим само ако той е бежов, черен или металик! Никой не би си купил чисто нов А-3 лазерен принтер за 10 хил. лв., ако е розов! Без значение дали това е същата машина – розовото си е розово и е за малки момиченца, следователно не може да става и дума за професионално оборудване. Цветът на един продукт ни сигнализира какъв е той и може би по-важното – какви сме ние. Едва ли можете да си представите възрастен господин с костюм и вратовръзка да снима катедралата „Свети Александър Невски” с розов фотоапарат. Просто не се връзва. Ако обаче на негово място си представим 10-годишно момиченце с лятна рокля – всичко си е наред. Дори е симпатично. Също така едва ли можете да си представите как сериозен автор или разгневен политически журналист използва лаптопа от снимката на следващата страница. От друга страна, някой би могъл да го намери за доста стилен. Оказва се, че сме започнали да изразяваме това, което сме или което бихме искали да бъдем, посредством цвета на джаджите си.
Технологията се превърна в мода. И за да бъде успешен, точният продукт от точната марка трябва да бъде и в подходящия цвят. Например, ако Canon направи
червен фотоапарат
и го нарече „Домата”, би могъл да го продаде за няколкостотин лева. Или ако Leica пусне лимитирана серия с оранжева кожа Hermes, може да обяви цена от 8 хил. евро. Но обратното няма да се получи. Ако Leica излезе на пазара с червен фотоапарат „Домата” – шефът й със сигурност ще бъде пратен в лудница. Apple никога не би си позволила да пусне в продажба светлозелен лаптоп, докато Sony Vaio го прави. И ето че само точният продукт не е достатъчен, трябва и точният бранд да бъде свързан със съответния цвят. Независимо от факта, че от технологична гледна точка черният и белият лаптоп са абсолютно същите като зеления, това не е достатъчно. Необходимо ни е да се идентифицираме чрез тях или по-точно с това как бихме искали да изглеждаме в очите на другите хора.
Друг интересен начин да изразим себе си и да заявим своя статут е, като използваме не просто съответния цвят, а последния,
най-актуалния цвят.
За Коледа купих на жена ми iPad, но не й купих предпазен панел. Имаше различни цветове и предположих, че тя ще предпочете сама да си го избере. За моя най-голяма изненада си взе тъмносив – мислех, че иска по-закачлив цвят. Тя ми отговори, че това бил най-новият цвят, който Apple е пуснала на пазара. Същото беше и с iPhone-a – избра черния модел, защото така става ясно, че е последният. Предишните бяха бели.
И така, какво показва изборът на цвят за самите нас? Вече не е толкова просто – розовото за момиченцата, синьото за момченцата. Дори вече не става въпрос дали избираме цвета, който на нас ни харесва – избираме този, с който бихме искали да ни асоциират.
Цветовете се превърнаха в език на психологията. Мъжете с власт носят червени вратовръзки, независимо дали говорим за Обама или Путин. Едва ли обаче ще видите когото и да било от двамата да слиза от червена лимузина или пък да извади червен мобилен телефон от джоба на тъмносиния си костюм. Също така няма да срещнете адвокат със светлозелен лаптоп, докато в ръцете на една млада жена това би изглеждало доста модерно.
Държа да отбележа, че тази статия не е написана на светлозелен лаптоп. И ако трябваше това да се случи, по-скоро щях да я напиша на ръка. Написана е на бял iMac.
Единственото, което би ме направило по-щастлив, е, ако компютърът ми имаше черна рамка около екрана. Това би означавало, че разполагам с най-новия модел. И със сигурност щях да бъда една много по-интересна личност.
Автор: Йохан Карлсон
Related posts
